Прочетете следния текст и след това отговорете на въпросите по-долу.
„Ком – Емине“ е името на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото „Маршрут на дружбата“. Трасето му съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут E3, който свързва Атлантическия океан с Черно море.
Крайните точки на маршрута са връх Ком на запад, близо до границата със Сърбия, и нос Емине на Черно море, най-източната точка на Стара планина. Трасето на маршрута е с приблизителни дължина 560 – 580 km, 20 500 m положителна и 21 500 m отрицателна денивелация. Средата на маршрута се намира около хижа „Узана“, като съвпада и с географския център на България. При преминаването на „Ком – Емине“ се изкачват повече от 100 върха в Стара планина. Изминаването на разстоянието пеша е постижимо за 18 – 25 дни в летни условия и 28 дни в зимни. Времето за преодоляването му варира и зависи от физическата форма на участниците и метеорологичните условия.
Идеята за пешеходно преминаване по билото на Стара планина е спомената първоначално от Алеко Константинов. През 1933 е осъществена от Павел Делирадев и Тодор Цветков. Походът е повторен едва през 1953 г. от членове на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) и е уточнен окончателно при последващите две изминавания през 1955 и 1959 г. Първият успешен зимен поход е направен през 1961 г. от двама души. Първото преминаване по маршрута в обратна посока (от нос Емине към връх Ком) е осъществено през юли 1968 г.
Днес освен за пешеходни туристически преходи „Ком – Емине“ се използва и като трасе за велосипедни състезания. Първите данни за велосипеден рекорд са от 1981 г., когато Слави Рашков изминава разстоянието за 6 дни. Дълги години след това няма данни за по-бързо преминаване. Eдва през 2011 г. Райко Стефанов поставя нов рекорд, преминавайки разстоянието за 5 дни и 12 часа. През 2014 г. Борислав Йорданов подобрява времето на 5 дни и 4 часа. Започва надпревара в няколко преминавания на маршрута в периода 2017 – 2019 година между Илко Илиев и Борислав Йорданов, където времената падат до 2 дни и 22 часа и 49 минути на Борислав Йорданов и 2 дни, 22 часа и 4 минути на Илко Илиев. На 14 август 2024 стартира опитът на Петър Матов озаглавен “КЕ70” . Целта е да се подобри досегашният рекорд на Илко Илиев. Този опит се увековечава с успех и той подобрява рекорда с цели 2 часа и 46 минути за нов рекорд по трасето с време от 2 дни 19 часа и 18 минути.
Близо 30 години най-доброто постижение за най-бързо преминаване пеша е на Любомир Палакарчев, 5 дни и 14 часа, направено през 1987 г. На 11 август 2015 г. Божидар Антонов го подобрява, завършвайки за 5 дни, 10 часа и 10 минути, с 3.50 часа по-добро време от това на Палакарчев. 18 дни по-късно, на 29 август 2015 г., Кирил Николов – Дизела поставя нов рекорд, преминавайки маршрута за 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди, с около 21 часа по-малко от Божидар Антонов. В средата на август 2018 година Божидар Антонов за втори път поставя най-добро постижение. Той подобрява рекорда на Дизела с близо пет часа и изминава маршрута за 4 дни, 8 часа и 27 минути. През февруари 2019 г. Божидар Антонов осъществява и най-бързото зимно преминаване по маршрута за 9 дни, 4 часа, 51 мин.
Хижите и туристическите спални по пътя са сравнително добре разпределени. Въпреки това не всички работят постоянно, някои имат хижари само в почивните дни, а в други храна се осигурява с предварително поръчване. Ситуацията в отделните обекти се променя във времето и планирането на похода изисква осведомяване за актуалното им състояние.
По маршрута има заслони, така че преминаващият да може спокойно да спи само със спален чувал. Също така има доста места, където човек може да се подслони при лошо време и да остане през нощта, като гарите Лакатник и Кръстец.
Лятната маркировка се състои от червена линия, оградена от две бели линии. Поставя се върху неподвижни добре видими плоскости по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.). Зимната маркировка, която на много места съвпада с лятната, представлява бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жълт и черен цвят.
Text adapted from the Bulgarian Wikipedia article “Ком – Емине“
Licensed under CC BY-SA 4.0